Кофинансиран по програма
"Интелигентна Енергия за Европа" на
Европейския Съюз

Национален план за действие за поставяне на темата с енергийната бедност в България на дневен ред

18.01.2016.
FacebookTwitterGoogle+LinkedIn

1. Въведение

Енергийната бедност представлява сериозен проблем, разрастващ се всяка година в резултат на постоянното възходящо изменение на цените на енергията. В повечето страни в ЕС вече съществуват установени механизми за промотирането на енергийната ефективност, но тези механизми обхващат тези, които имат възможност да инвестират. От друга страна в повечето страни, членки на ЕС, съществуват целеви програми и механизми, насочени към уязвими домакинства, но в повечето случаи те се характеризират с твърде сложен процес на кандидатстване. Програмите, целящи общото повишаване на осведомеността и финансовите помощи, не отговарят на нуждите на енергийно бедните домакинства. Следователно е необходимо коригирането на тези механизми чрез преосмисляне на комуникацията и чрез консултиране и подкрепа за домакинствата, изправени пред този проблем. Имайки предвид тези фактори, проект REACH  ще предостави редица дейности, чиито действия ще помогнат за справянето с тези механизми и ще намери нови решения на проблемите на енергийно бедните домакинства.

Предоставянето на възможност на енергийно бедни домакинства да намалят устойчиво своето енергийно потребление е важна стъпка в процеса на смекчаване на проблема с енергийната бедност, но тези усилия е необходимо да бъдат придружени от по-широки, системни и цялостно координирани мерки на високо ниво. Енергийната бедност се възприема като енергиен въпрос, а по своята същност това е социално предизвикателство, следователно е необходимо установяването на комуникация с различните отговорни институции – Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и други заинтересовани страни.

Целта на този документ е да анализира съществуващата ситуация и да опише планираните дейности, необходими за поставянето на проблема с енергийната бедност в България на политическо ниво.

2. Анализ на съществуващата ситуация по отношение на енергийната бедност в България

Енергийната бедност в България се превръща във все по-голям проблем

Според последни изследвания, направени от Евростат за България, става ясно, че 44,9[1] % от всички домакинства изпитват затруднения, a понякога и невъзможност за поддържане на достатъчен топлинен комфорт в своя дом, които са типичните признаци за енергийна бедност. Това поставя България на първо място сред всички страни ЕС-28. Средните нива за ЕС-28 са 10,8 %. По официални данни на Агенцията за социално подпомагане, в периода от 2009-2013 г.,  между 206 хил. до 260 хил. домакинства получават помощи за отопление, което представлява между 7 и 9 % от всички домакинства в страната. Или всяка година се разхищават между 30 и 42 мил. евро за енергийно подпомагане на уязвими домакинства, без това да подобрява условията им на живот или да създава устойчивост, напротив – „бедните си остават бедни, дори се увеличават”.

Да, енергийната бедност в България е значим проблем! Всички значими фактори, които биха могли да изострят проблема са налице – ниски доходи, постоянното нарастване на цените на енергията, ниската енергийна ефективност в сградите и по-бързо растящите цени на енергията в сравнение с доходите. Конкретните мерки и социалните политики за всеки фактор са неефективни, насочени към много малка част от населението и осигуряващи много ниски топлинни квоти за най-бедните групи. Следователно енергийните субсидии и пряката финансова подкрепа за отопление не могат да осигурят устойчиво, дългосрочно решение на проблема с енергийната бедност.

Енергийната бедност в България все още не е определена

Терминът енергийна бедност не е дефиниран в българското законодателство. Теми за енергийната бедност все още не се срещат и сред правителствените материали, същевременно научните изследвания за дълбочината на проблема са нещо ново. В момента в България съществуват принципи за предоставяне на социална помощ за отоплителни нужди, концентрирани върху подпомагане на хора, чийто месечен доход за последните 6 месеца е по-нисък от диференцирания минимален доход. Политиките за енергийна бедност в България са изцяло насочени към подкрепа чрез предоставяне на доходи, което не води до промяна на причинните фактори за състоянието.  Съсредоточаването само върху краткосрочна бюджетна подкрепа е неефективно и не може да осигури разрешаването на проблема.

Политики и програми за подпомагане на социално слаби домакинства

Целевата помощ за отопление, администрирана от Министерството на труда и социалната политика, е единствената съществуваща програма, предоставяща подкрепа за уязвими домакинства.  Програмата предоставя пряка финансова подкрепа  за сметки за централно отопление, електрическа енергия, въглища, дърва и природен газ.  Всички домакинства с доходи за последните 6 месеца, по-малки от диференцирания минимален доход , са допустими за получаване на помощ за отопление. Размерът на социалната помощ се базира на паричния еквивалент на 450 кВтч електрическа енергия, като 300 кВтч дневна тарифа и 150 кВтч нощна по цени на електроенергията в началото на отоплителния сезон.  Помощта се отпуска за период от 5 месеца – oт м. ноември до м. март. Целевата помощ за отопление в момента попада под юрисдикцията на Министерството на труда и социалната политика, което има широка мрежа от офиси за разпределяне на помощта и поддържа база данни на уязвими потребители. През 2013 г. са подпомогнати 251 876 домакинства, като всяко получава общо 328,60 лв за целия отоплителен сезон.

Самият стандарт за формирането на стойността на целевата помощ се базира на експертна оценка относно размера на средствата, необходими на едно домакинство, за да отопли една средностатистическа стая през зимата. Изчислено е количеството енергия, необходимо за осигуряването на нормален температурен комфорт, като по този начин силно се подчертава, че социалната помощ не помага за подобряването на стандарта на живот, а помага за преживяването през зимата и то само в една стая!

„Бедните си остават бедни, дори се увеличават“

Можем да обобщим, че действащите политики и действия по отношение на подпомагането на енергийно бедни домакинства в България са изцяло насочени към подкрепа чрез предоставяне на доходи, което не води до промяна на причинните фактори за състоянието. Считаме, че предоставeната краткосрочна бюджетна подкрепа е неефективна и не може да осигури разрешаването на проблемите на енергийно бедните, респективно не успява да подобри и техните условия на живот – „бедните си остават бедни, дори се увеличават”.

Неефективните действащи модели

Друг важен аспект на съществуващата схема за енергийно подпомагане е, че немалка част от средствата се предоставят за закупуването и използването на ниско ефективни горива, като въглища и дърва за огрев с високо съдържание на влага, изгаряни в съоръжения с ниско ниво на КПД, водещи до сериозни екологични въздействия за всички. Не е тайна, че част от градовете в България водят класациите за градове с най-замърсен въздух по брой на дни с превишавания на нормите на ФПЧ. При внимателно вглеждане в този мониторинг можем да установим, че тези превишения са предимно зимно време, което доказва горепосочената теза.

Категорично може да заявим, че нежелан, отрицателен ефект на съществуващите механизми за подпомагане е значително замърсяване с фини прахови частици от битовото отопление, което застрашава и влошава здравето на всички жители в населените места. Тази непопулярна и невидима страна на замърсяването на въздуха създава социално-значими проблеми, защото увеличава броя на респираторните заболявания и намалява продължителността на живота. По последни данни на Световната здравна организация от 2010 г., водещите фактори за заболявания в България на деца под 5 години и възрастни на възраст 15-49 години са именно замърсяването на въздуха от битови твърди горива, докато приносът на замърсяването на въздуха от домовете към смъртността в България се оценява на около 8 600 души годишно.

Печелившите възможности

Разгледаните доказателства също показват, че движещите сили на енергийната бедност са причинени от местните специфични социални, политически и екологични условия.  Например, въпреки че Германия е една от страните с най-високи цени на енергията в Европа, честотата на енергийната бедност в страната е значително по-ниска, отколкото в България, където цените на енергията са най-ниските. Причините за проблема се крият в ниската достъпност до газ и топлинни услуги, неадекватната енергийна ефективност на жилищния сектор и разбира се липсата на систематичен подход към проблема. От практическа страна съществуват значителни възможности за решаване на проблема чрез устойчиви политики и най-вече чрез търсенето на енергийна ефективност във формата на енергийно обновяване на жилищни сгради и промяна в начините за отопление.  Такива мерки са класическо печелившо решение, тъй като те могат да помогнат в процеса на намаляване на бедността като цяло.

Пред държавните институции и правителството стои сериозен проблем – този за енергийната бедност. Сериозността и трудността при решението произтича от факта, че за достигането на достатъчен топлинен комфорт в едно домакинство е необходимо да има съответствие между типа сграда, типа отоплителна инсталация и домакинските нужди, както и между доходи и енергийна ефективност. Временната мярка – отпускане на помощи, позволяващи на  голям брой домакинства да преживеят зимните месеци и то само в една стая, е необходимо да се замени с цялостна и институционално координирана дългосрочна програма. На всички е ясно, че решаването на проблема изисква време, но поставянето на нови приоритети при решаването е крачка напред.

3. Основни заинтересовани страни

Министерството на труда и социалната политика администрира единствената съществуваща програма за подкрепа за уязвими домакинства. В периода между 2009 г. и 2013 г. министерството е опуснало помощи в размер на 30 до 42 милиона евро, предоставени на бедни домакинства за тяхното отопление, без това да подобрява условията им на живот или да създава устойчивост. Политиките, упражнявани по отношение на енергийната бедност, са само и изключително ориентирани към краткосрочна бюджетна подкрепа, което е крайно неефективно и са необходими промени.

Министерството на околната среда и водите – утвърждава норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата и разработва и внася за приемане от Министерския съвет програми за постепенно намаляване на общите годишни емисии от определени действащи обекти и дейности.  Обвързването на енергийното потребление на домакинствата с качеството на въздуха и климата трябва да бъде отговорност на Министерството на околната среда и водите, съответно утвърждаването на стандарти и норми за използваните горива. Използването на модерни биогорива, изгаряни в модерни съоръжения с високо КПД трябва да е сред приоритети предлаганите програми в областта на качеството на въздуха и предотвратяването на климатичните промени .

Министерство на енергетиката разработва енергийната стратегия на България до 2020 г., насърчава производството и потреблението на енергия произведени от възобновяеми източници, насърчава ефективното използване на енергията,  енергийните ресурси и енергийната ефективност, насърчава инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите, както и упражняване мониторинг на постигнатите национални индикативни цели.

Сериозността и трудността на проблема с енергийната бедност произтича от факта, че за достигането на достатъчен топлинен комфорт в едно домакинство е необходимо да има съответствие между типа сграда, типа отоплителна инсталация и домакинските нужди. В този контекст стратегии за насърчаване на инвестиции за подобряване на енергийната ефективност сред уязвими домакинства и политики насърчаващи използването на високо ефективни отоплителни съоръжения биха били печелившо решение и правила стъпка с борбата с енергийната бедност.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството  е отговорно за жилищния сектор, следвайки Националната жилищна стратегия от 2005 г., чиято цел е да подкрепи и насърчи обновяването на жилищния фонд чрез създаването на необходимата законодателна рамка, предоставянето на жилищни субсидии,  предлагането на методическа и техническа помощ и разработването на информационни кампании.

От практическа страна съществуват значителни възможности за решаване на проблема с енергийната бедност чрез политики и най-вече чрез търсенето на енергийна ефективност във формата на енергийно обновяване на жилищните сгради на уязвими домакинства. Такива мерки са класическо печелившо решение, тъй като те могат да помогнат в процеса на намаляване на бедността като цяло.

Министерството на здравеопазването – до този момент рядко се споменава за влиянието на финните прахови частици в атмосферата, но по последни данни на Световната здравна организация става ясно, че приносът на замърсяването на въздуха от домовете към смъртността в България се оценява на около 8 600 души годишно, като част от това замърсяване на атмосферния въздух се дължи на модела на отопление в България.

В заключение, много институции са отговорни за различни части от проблемите, пораждащи енергийната бедност в страната ни и обединението на техните усилия е необходимо.

4. Планирани действия

Устойчивото намаляване на потребление на енергия и вода е важна стъпка в процеса на смекчаване на проблема с енергийната бедност, но тези усилия е необходимо да бъдат придружени от по-широки, системни и цялостно координирани мерки на високо ниво. В рамките на изпълнението на проект REACH, Енергийна Агенция – Пловдив предвижда следните ключови стъпки за насърчаване на изпълнението на мерки за смекчаване на обстоятелствата и подобряването на климата сред енергийно бедните домакинства.

4.1 Формиране на препоръки за политически промени

В България все още липсва официална дефиниция за енергийна бедност, което е необходимо да бъде първата стъпка при формирането на препоръките.  Препоръките ще бъдат подкрепени с информация за възможни мерки и подходи за смекчаване на бедността на местно и национално ниво.

Добрите практики от реализирането на проектите ACHIEVE & REACH също ще бъдат демонстрирани.

4.2 Поставяне на темата с енергийната бедност в политическия дневен ред

Това може да се случи чрез редица мерки, като например:

  • Разработване на документи, консолидиращи общественото мнение и разпространяването им до взимащите решения, т.н. подход отдолу-нагоре.
  • Организиране на двустранни срещи с ключови политици.
  • При възможност – участие в работни групи.
  • Насърчаване използването на структурните фондове за устойчиво намаляване на потреблението на енергия на уязвими домакинства.
  • Разработване на предложения за подпомагане на домакинствата чрез подкрепа за ефективни отоплителни уреди и съоръжения  и чисти горива.

4.3 Организиране на дебат на високо равнище

Предвижда се организирането на национален дебат на високо равнище по темата за енергийна бедност в България, където представители на всички заинтересовани страни ще бъдат поканени, в т.ч. политици, експерти, журналисти и др. Дебатът ще послужи като платформа за обсъждане на проблемите, предложените препоръки за подобрения и евентуалните стъпки за тяхното смекчаване.

Преди самото му организиране участието на  вземащите решения ще бъде насърчено.

4.4 Работа с медии

Планирани са следните дейности с различни местни и национални медии:

  • Съобщения за пресата относно важни събития, например при организирането на национален дебат за енергийната бедност в България, участие в конференции и др.
  • Организиране на публични дискусии на част от политическите препоръки.
  • Промотиране на устойчиви начини за енергийна ефективност и използване на чисти начини на отопление
  • Интервюта и статии за дейността и развитието на проект REACH.
  • Статии в медии за различни съвети за пестене на енергия и вода преди започването на отоплителния сезон.
  • Разпространение и насърчаване на създадените видео материали в медиите.